История на Япония
From Wikipedia, the free encyclopedia
Историята на Япония обхваща историята на японските острови и японския народ, простираща се от древността до съвременната история на страната като национална държава. Първото известно писмено споменаване на Япония е кратка информация в хрониката Двадесет и четири истории – колекция от китайски исторически текстове от 1 век. Макар някои изследователи да причисляват японската цивилизация към китайската, по-голямата част от историците я отделят като отделна цивилизация (според историка Самюъл Хънтингтън, тя е една от основните цивилизации, съществуващи и до днес и е цивилизация, която е и държава[1]), развила се от китайската между 100 г. и 400 г.
Развитието на японската цивилизация протича по специфичен и изолиран начин, обусловен от географските особености и откъснатост на страната – най-близката до Азия точка на архипелага е на 190 км отвъд морето, а самият архипелаг се състои от верига от острови (над 1000 на брой) и се простира на 3200 km, като пресича няколко климатични пояса. Голяма част от четирите главни острова – Хокайдо, Хоншу, Шикоку и Кюшу, както и на повечето от останалите, е покрита с планини. Теренът е толкова скалист, че само 16% от земята може да се обработва. По тази причина, по естествен начин, японците се струпват и заселват в малкото равнини по крайбрежието, където реките са отложили наносни почви. Впоследствие тези плодородни райони стават гъсто населени центрове на политическа и религиозна власт и икономическа активност, често обаче опустошавани от природни бедствия с многобройни човешки жертви.[2]
По-късно в историята на страната, периодите на съзнателна самоизолация (политиката Сакоку) се редуват с периоди на активни взаимоотношения с външния свят.