Класическа музика
From Wikipedia, the free encyclopedia
Класическата музика е художествена музика в традицията на европейското изкуство, включително църковна и светска музика.[1]
Възникнала в Западна Европа през средните векове, класическата музика се дели на периоди: средни векове (500 – 1400), ренесанс (1400 – 1600), барок (1600 – 1750), класически (1750 – 1820), романтизъм (1800 – 1910), модернизъм (1890 – 1975) и постмодернистски/съвременен (1950 – настояще) периоди. Тези периоди и техните дати са приблизителни обобщения. Европейската музика се отличава до голяма степен от много други неевропейски форми и популярната музика чрез система от музикална нотация, която се използва от около XVI век.[2] Западната нотация се използва от композиторите да предпишат на изпълнителя на музикален тон, темпо, неравноделен размер, индивидуални ритми и точното изпълнение на музиката. Това оставя малко място за такива практики като импровизация и орнаментация, които често се чуват в неевропейското музикално изкуство и популярна музика.[3][4][5]
Терминът класическа музика се появява едва в началото на XIX век, в опит да се „канонизира“ периода от Йохан Себастиан Бах до Лудвиг ван Бетовен като златен период по аналогия със златната ера на скулптурата, архитектурата и изкуството от класическата античност (от която пряко не е запазена следа в историята на музиката).[6] Най-ранните сведения за използване на термина класическа музика се среща в оксфордския речник от около 1836 година.[1][7] Въпреки това под термина „класическа музика“ се разбира най-често периодът от Карл Филип Емануел Бах до Бетовен, т.е. 1730 – 1820 година, музиката от времето на класицизма.
В наши дни под класическа музика се разбира всичко, което е създадено в традициите на класическите изпълнения и коренно се противопоставя на популярната музика.