Нормативен контрол
From Wikipedia, the free encyclopedia
Нормативният контрол в библиотечното дело е метод за организиране на библиотекарските каталози и библиографската информация чрез използване на уникално, различно наименование за всяка тема и личност,[1] което се нарича контролен запис или библиографски запис[2]. В термина нормативен контрол се използва думата норма, което означава, че изписването на имената на хора, места, обекти и идеи следва дадена норма, т.е. са изписани по точно определен, стандартен начин. Това уникално наименование не се променя никъде в даден каталог. Обхватът и употребата на всяко наименование са описани накратко в заглавието на контролния запис, което прави библиотечните каталози лесни за употреба.
Каталогизаторите дават на всеки обект (като автор, книга, серия, сдружение) уникално наименование, което да прави недвусмислени всички референции към темата или личността, независимо дали за това наименование съществуват няколко различни изписвания или псевдоними. Заглавните данни на контролния запис могат да съдържат релевантна информация за свързани теми.
Базите данни от нормативни записи се наричат още библиографски бази данни.