Октава
From Wikipedia, the free encyclopedia
В музиката октава се нарича интервал от осем степени в рамките на диатоничната тоналност.
Акустически октава е интервалът между един музикален тон и друг с половин или двойна честота[1]. Така например, ако един тон има честота 400 Hz (херца), тонът една октава над него е 800 Hz, а тонът с една октава по-ниско е 200 Hz. Съответно 400 Hz е две октави над 100 Hz (100×22).
Октавата е основен музикален интервал. Субективно на слух октавата се възприема като два последователни звука, много приличащи си един на друг, но явно различаващи се по височина.
Октава е също така тонова област от звукореда, употребявана в музиката.