Потсдамска конференция
From Wikipedia, the free encyclopedia
Потсдамската конференция се провежда в Потсдам, в двореца Цецилиенхоф от 17 юли до 2 август 1945 г. с участието на ръководителите на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция във Втората световна война, с цел да се определят следващите стъпки по следвоенното устройство на Европа.
Това е третата и последна среща на голямата тройка от антихитлеристката коалиция. Първите две се състоят в края на 1943 г. в Техеран (Иран) и в началото на 1945 г. на Ялта (Съветски съюз).
В конференцията участват главите на правителствата на три държави – президентът на САЩ Хари Труман (председателствал всички заседания), председателят на Съвета на Народните комисари на СССР и председател на Държавния комитет на отбраната на СССР Сталин и премиер-министърът на Великобритания Уинстън Чърчил (по време на конференцията претърпява поражение на парламентарните избори), и в Потсдам идва неговия приемник Клемент Атли).
На конференцията са приети Потсдамското споразумение за уреждането на следвоенното устройство на Европа и Потсдамската декларация за продължаването на войната с Япония. По време на конференцията Труман е тайно информиран, че тестът „Тринити“ на първата атомна бомба на 16 юли е бил успешен. Той намеква на Сталин, че САЩ са на път да използват нов вид оръжие срещу японците. Въпреки че това е първият път, когато Съветите получават официално информация за атомната бомба, Сталин вече е наясно с проекта за бомба, след като научава за него чрез шпионаж много преди Труман да му съобщи.[1]