Рабиндранат Тагор
Бенгалски поет и философ / From Wikipedia, the free encyclopedia
Рабиндранат Тагор (на бенгалски: রবীন্দ্রনাথ ঠাকুর, [ɾobind̪ɾonat̪ʰ ʈʰakuɾ]) е индийски писател, поет, философ, педагог, композитор, общественик, променил дълбоко бенгалската култура в края на ХІХ и началото на ХХ век.
Рабиндранат Тагор রবীন্দ্রনাথ | |
Бенгалски поет и философ | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Етнос | Бенгалци[1] |
Религия | индуизъм[1] |
Учил в | Университетски колеж Лондон[1] |
Работил | писател, поет, философ, педагог, общественик, композитор, оратор, певец, спиритуалист |
Литература | |
Псевдоним | Бханушинго |
Период | бенгалско възраждане |
Жанрове | есе,[1] разказ,[1] роман[1] |
Направление | контекстуален модернизъм |
Повлиял | Андре Жид, Ясунари Кавабата, Хенри Милър, Габриела Мистрал, Пабло Неруда, Октавио Пас и др. |
Семейство | |
Съпруга | Мриналини Деви |
Деца | 5 |
Подпис | |
Уебсайт | |
Рабиндранат Тагор в Общомедия |
През 1913 година получава Нобелова награда за литература и става първия неевропеец, удостоен с това отличие[2], което го нарежда сред най-широко известните по света индийци наред с Махатма Ганди. Двамата са политически съмишленици в движението за независимост на Индия, като Ганди получава прозвището си Махатма („велика душа“) от Тагор, а от своя страна го нарича Гурудев („божествен учител“)[3].
Произхождащ от бенгалско семейство от кастата на брахмините[4][5][6][7], Рабиндранат Тагор започва да пише стихове едва 8-годишен[8], а на 16 години вече публикува поезия под псевдонима Бханушинго[9][10] и пише първите си разкази и пиеси.
Най-важните си произведения пише на бенгали, но превежда голяма част от поезията си и на английски. Сред най-известните му произведения са стихосбирките „Гитанджали“ и „Градинарят“, романът „Го̀ра“ (1910) и сборникът с философски есета „Са̀дхана“.