Рамкова конвенция на ООН за изменението на климата
международен договор / From Wikipedia, the free encyclopedia
Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (на английски: United Nations Framework Convention on Climate Change, или инициалите UNFCCC) е международен договор за околната среда, ангажиран с изменението на климата. Конвенцията е подписана от 154 държави на Конференцията на ООН по околна среда и развитие (UNCED), официално известна като Срещата на върха за Земята, проведена в Рио де Жанейро от 3–14 юни 1992 г. Съгласно Конвенцията е създаден секретариат със седалище в Бон през март 1994 г.[1] Протоколът от Киото, подписан през 1997 г. и влязъл в сила през 2005 г., е първото разширение на UNFCCC. То бе заменено от Парижкото споразумение, което влезе в сила през 2016 г.[2]Към 2020 г. Конвенцията има 197 страни, подписали я. Върховният орган за вземане на решения, Конференцията на страните (COP), заседава ежегодно, за да оцени напредъка в борбата с изменението на климата.[3]
Рамкова конвенция на ООН за изменението на климата | |
United Nations Framework Convention on Climate Change | |
Информация | |
---|---|
Изготвяне на чернова | 9 май 1992 г. |
Подписване | 4 юни 1992 г. |
Място | Рио де Жанейро, Бразилия |
Влизане в сила | 21 март 1994 г. |
Условия | ратифициран от 50 държави |
Подписали | 165 |
Ратифицирали | 197 |
Съхранител | Генерален секретар на ООН |
Език | английски, френски, испански, китайски, арабски, руски |
Рамкова конвенция на ООН за изменението на климата в Общомедия |
Конвенцията признава съществуването на заплаха от увеличение на емисиите от парникови газове в резултат на човешката дейност и поставя за крайна цел стабилизирането на концентрациите на парникови газове в атмосферата до ниво, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в климатичната система.
Страните по Конвенцията трябва да предприемат специфични действия, например намаляване на емисиите на парникови газове с известен процент, чрез приемане на протоколи към Конвенцията. Такъв е и приетият през 1997 г. Протокол от Киото, който поставя количествени цели за намаляване на емисиите от парникови газове. Той засяга практически всички основни сектори на икономиката и е смятан за най-широкообхватното споразумение по проблемите на околната среда и устойчивото развитие, което е било подписвано някога.
България ратифицира Протокола от Киото на 17 юли 2002 г., с което се присъедини към усилията на международната общественост за борба с изменението на климата.
Протоколът задължава развитите страни и страните в преход към пазарна икономика, да провеждат политика и предприемат мерки така, че количествата на годишните емисии на парникови газове в периода 2008 – 2012 г. да бъдат по-малко от емисиите на тези газове през приета базова година. За България това задължение е 8% спрямо базова година 1988.
Протоколът се отнася до шест основни парникови газа. Това са въглероден диоксид (СО2), метан (CH4), двуазотен оксид (N2O), хидрофлуорокарбони (HFC), перфлуорокарбони (PFC) и серен хексафлуорид (SF6).
Документът може да стане юридически задължителен едва след ратифицирането му от най-малко 55 страни, включително от страни от Анекс I – развитите страни и страните с икономики в преход, които са отговорни за най-малко 55% от общото количество емисии на въглероден диоксид през 1990 г. Протоколът от Киото е ратифициран от 122 страни, представляващи 44,2% от глобалните емисии на парникови газове.
Анализите в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ясно показват, че цените за намаление на един тон емисии СО2 в развитите страни и страните в преход към пазарна икономика, както и развиващите се страни се различават значително, т.е. ще бъдат значително по-високи в развитите страни. По тази причина бе признато, че международното сътрудничество при изпълнение на задълженията по Протокола от Киото ще допринесе в значителна степен за по-ефективното глобално намаление на емисиите на парникови газове и което е много важно, това ще стане с изразходването на по-малко средства. Именно този подход намери израз в трите механизма на Протокола от Киото.