Теософия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Теосо́фия (на старогръцки: θεοσοφία – „божествена мъдрост“) е синкретично религиозно-мистично учение.[1] В широк смисъл теософията е религиозно мистическо богопознание, съществувало още от дълбока древност, в тесен смисъл – учение на Елена Блаватска и нейните последователи[2].
- За Теософското общество, виж Теософско общество.
Думата била използвана през 19 век от Елена Петровна Блаватска за обозначаване на нейната религиозно-познавателна и философска доктрина, според която всички религии са опити на човечеството да се докоснат до абсолюта, и следователно всяка религия съдържа само част от истината. Теософските учения съществуват от античността и са отчасти свързани с аскетизма, мистиката, астрологията, езотериката и окултизма.
Философи като Емануел Сведенборг[3] и Якоб Бьоме[4][5][6][7][8] са считани за теософи, като последният често е наричан баща на модерната теософия[9]. Заедно с Хенри Стил Олкот, Уилям Куон Джъдж и други Блаватска основава Теософското общество през 1875 г. По-късно обществото се разцепва на различни организации, някои от които не употребяват повече термина „теософия“.
Оксфордският речник описва теософията като „всякакви възможни философии, занимаващи се с получаване на знания за Бога чрез духовен екстаз, директен усет/интуиция (шесто чувство), или специални лични откровения; особено съвременните движения, следващи индуистки и будистки учения, както и стремеж към всемирно братство“. Теософията на Блаватска обаче не се причислява към тази дефиниция, тъй като тя е не-теистична. (Което е спорно вероятно защото не е ориентирана към методи и не представлява метод за получаване на знания за Бога. В този смисъл теософията на Блаватска можем да разглеждаме като продукт на личното ѝ Богопознание).
Привържениците на теософията твърдят, че „истината“ е тази, която създава основите на всички религии. Заявяват, че теософията представя съвременния облик на Санатана Дхарма, „безкрайната истина“, като правилна религия.
Девизът на първоначалното общество е: „Няма религия, която да е по-високо от истината“ (Satyat nasti paro dharmah)[10].