Хистон
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хистоните са обширен клас силно алкални протеини, намиращи се в ядрата на еукариотните клетки. Те подреждат ДНК в структурни единици, наричани нуклеозоми.[1][2] Те са главните протеинови съставки на хроматина, действащи като макари, около които се навива ДНК, и играещи роля в регулацията на генната експресия. Без наличието на хистони, развитата ДНК в хромозомите би била много дълга. Например, всяка човешка диплоидна клетка (съдържаща 23 двойки хромозоми) има общо 1,8 метра ДНК.
Хистоните са открити през 1884 г. от Албрехт Косел.[3] Съществуват пет типа хистони: H1/Н5, H2A, H2B, H3 и H4.[4] В хроматина, хистоните съставляват 25 – 40% от сухото тегло.[5]